Интерактивни техники, методи и подходи използвани в проектните дейности
- Книгите за деца - училище за доброта
- Ценностите на хората по света
- Нарисувай ми история
- Пресконференция
- Прочети с приятел
- Проектно-базирано обучение
- Шест мислещи шапки - Едуард де Боно
Видеоконферентна връзка между
2б клас от 35. СОУ и 1 клас и подготвителна група от Stodeneskolan - Sweden
Класовете, които ще разказват обща история за бъдещето в група 2 се запознаха чрез видеоконферентна връзка използвайки системата appiar-in. Децата от България изпяха народната песен "На мегдана" съпроводена с българския танц - ръченица и любимата си детска песен за зимата. Децата от Швеция изпълниха английска и шведска песен. Учениците се запознаха и чрез кратко представяне на своето име и любимо хоби на английски език.
2б клас от 35. СОУ и 1 клас и подготвителна група от Stodeneskolan - Sweden
Класовете, които ще разказват обща история за бъдещето в група 2 се запознаха чрез видеоконферентна връзка използвайки системата appiar-in. Децата от България изпяха народната песен "На мегдана" съпроводена с българския танц - ръченица и любимата си детска песен за зимата. Децата от Швеция изпълниха английска и шведска песен. Учениците се запознаха и чрез кратко представяне на своето име и любимо хоби на английски език.
Видеоконферентна връзка България - 3в клас и Швеция - 3 клас
Стартиране на работата по третата глобална тема на проекта: Екипна работа между партньорските училища/класове за създаването на творчески истории за бъдещето Децата от България и Швеция се запознаха и се представиха на английски език. Видеоконферентната връзка беше много емоционална за учениците, тъй като те имаха възможност да общуват със своите партньори в творческите групи. Проектно-базирано обучение в 3. клас
"Пътуващи приказки" През пролетната ваканция учениците имаха задача да проучат какви приказки и разкази за деца от Естония, Швеция и Турция са преведени на български език. Те можеха да търсят в интернет, да четат книги, които имат у дома, да ходят в библиотека, книжарница или да потърсят/разменят с приятели и близки. След това те трябваше да си изберат и прочетат по една приказка или разказ от всяка партньорска държава. Учениците работиха по четири задачи, които трябваше да изпълнят на работен лист: · Творчески отговор на въпроса: Кой е твоя любим герой и защо? · Разкажи любимия си момент. · Каква е поуката в избраната приказка или разказ? · Нарисувай любимия си герой или момент. В часовете по български език и литература всеки ученик представи на своите съученици избраната приказка или разказ, както и работата по четирите задачи. Децата, които бяха избрали една и съща приказка се обединиха в екипи и заедно разказваха приказките и разказите. В часовете по изобразително изкуство децата споделяха своите илюстрации на любими герои и моменти. След това се организира дискусия за ценностите в приказките и разказите от партньорските страни. Децата направиха сравнение между общочовешките ценности, за които са научили от българската литература за деца и от прочетеното от страните на партньорите. Разделени на екипи те направиха Лист на общите ценности. В часовете по английски и немски език децата преведоха думите, които означават общочовешки ценности. Записаха думите от различните езици на разноцветни листчета и създадоха многоцветен Речник на общочовешките ценности. В часовете по изобразително изкуство естетически оформиха речника. |
"Нарисувай ми история" - създаване на детска книжка от ученици от втори клас
Заедно с учениците работихме върху шедьовъра на талантливия български автор – Ангел Каралийчев – „Майчина сълза”.
Историята е за малко лястовиче, което не може да лети след като крилото му е изгорено в пожар. През есента неговата майка и останалите птици трябва да го оставят и да заминат на юг. Малкото птиче е много тъжно и самотно докато един ден една малка капка не го заговаря от близкото цвете. Капката разказва на лястовичето своята история – ,че тя е сълза, паднала от окото на неговата майка и вятърът я е донесъл до него. Малкото птиче осъзнава колко много майка му държи на него и от нейната сълза то е затоплено и започва да се чувства по-добре.
Историята е много затрогваща и показва силата на майчината любов. Историята е подходяща за работа с учениците върху семейните ценности като майчина любов, любов към родителите, уважение и др.
След прочит на историята проведохме дискусия с учениците за това как текстът ги е накарал да се чувтсват, дали са харесали разказа и дали са попадали в подобна ситуация. След това децата започнаха да илюстрират момент от разказа на Ангел Каралийчев по техен избор.
Това беше интересно упражнение, тъй като самостоятелният избор на момент за рисуване показва много за ученика - какво е важно за него, как разбира и чувства историята като цяло. Интересно е да се проследят колко различни са самите ученици и колко различни гледни точки и моменти бяха илюстрирани.
Чрез рисуване на моменти от изучената история учениците успяха да вникнат по-дълбоко в сюжета и да запомнят детайлите. Рисуването е често използван похват в литературното обучение за постигане на по-добро разбиране на текста и развиване на детското въображение. Илюстрациите са изключително важни за детското четене и особено техните собствени рисунки, които им помагат да запаметят по-добре историята или книгата, която четат. Творческите упражнения в часовете по литература имат и терапевтичен ефект върху учениците и спомагат за установяването на спокойна и креативна атмосфера в класната стая.
След като приключихме с илюстрирането заедно избрахме по няколко рисунки за всеки един момент от историята и направихме малка изложба във фоайето на училището.
Накрая събраните материали децата подредиха в малка детска книжка
"Нарисувай ми история".
Заедно с учениците работихме върху шедьовъра на талантливия български автор – Ангел Каралийчев – „Майчина сълза”.
Историята е за малко лястовиче, което не може да лети след като крилото му е изгорено в пожар. През есента неговата майка и останалите птици трябва да го оставят и да заминат на юг. Малкото птиче е много тъжно и самотно докато един ден една малка капка не го заговаря от близкото цвете. Капката разказва на лястовичето своята история – ,че тя е сълза, паднала от окото на неговата майка и вятърът я е донесъл до него. Малкото птиче осъзнава колко много майка му държи на него и от нейната сълза то е затоплено и започва да се чувства по-добре.
Историята е много затрогваща и показва силата на майчината любов. Историята е подходяща за работа с учениците върху семейните ценности като майчина любов, любов към родителите, уважение и др.
След прочит на историята проведохме дискусия с учениците за това как текстът ги е накарал да се чувтсват, дали са харесали разказа и дали са попадали в подобна ситуация. След това децата започнаха да илюстрират момент от разказа на Ангел Каралийчев по техен избор.
Това беше интересно упражнение, тъй като самостоятелният избор на момент за рисуване показва много за ученика - какво е важно за него, как разбира и чувства историята като цяло. Интересно е да се проследят колко различни са самите ученици и колко различни гледни точки и моменти бяха илюстрирани.
Чрез рисуване на моменти от изучената история учениците успяха да вникнат по-дълбоко в сюжета и да запомнят детайлите. Рисуването е често използван похват в литературното обучение за постигане на по-добро разбиране на текста и развиване на детското въображение. Илюстрациите са изключително важни за детското четене и особено техните собствени рисунки, които им помагат да запаметят по-добре историята или книгата, която четат. Творческите упражнения в часовете по литература имат и терапевтичен ефект върху учениците и спомагат за установяването на спокойна и креативна атмосфера в класната стая.
След като приключихме с илюстрирането заедно избрахме по няколко рисунки за всеки един момент от историята и направихме малка изложба във фоайето на училището.
Накрая събраните материали децата подредиха в малка детска книжка
"Нарисувай ми история".
Заедно с учениците направихме диаграма на дъската под формата на слънце. В средата по предложение на учениците учителят записва думата книга, а на лъчите - предлаганите от децата добродетели: справедливост, доброта, взаимопомощ и сътрудничество, трудолюбие, честност, право на избор и лично мнение, приятелство.
Темата: Книгите за деца – училище за доброта - децата избраха от много свои предложения.
Децата нарисуваха, оцветиха или апликираха свой любим герой от произведенията за деца на Ангел Каралийчев и Ран Босилек.
Децата показаха своя любим герой и обясниха за кои общочовешки ценности са научили от него.
Учениците разгледаха още веднъж детските книжки и потърсиха момент от литературното произведение, който да послужи за доказателство, че в приказките и разкази за деца се крият различни общочовешки добродетели, които са общи за всички хора и народи по света.
Всеки ученик изработи диаграма в центъра на която нарисува слънце, а лъчите му сочеха към героите, които са го научили на различни добродетели.
Децата споделиха със съучениците си своите диаграми.
Нарисуваха свои съученици, които също притежават някои от тези добродетели, показаха ги и обясниха своя избор.
Темата: Книгите за деца – училище за доброта - децата избраха от много свои предложения.
Децата нарисуваха, оцветиха или апликираха свой любим герой от произведенията за деца на Ангел Каралийчев и Ран Босилек.
Децата показаха своя любим герой и обясниха за кои общочовешки ценности са научили от него.
Учениците разгледаха още веднъж детските книжки и потърсиха момент от литературното произведение, който да послужи за доказателство, че в приказките и разкази за деца се крият различни общочовешки добродетели, които са общи за всички хора и народи по света.
Всеки ученик изработи диаграма в центъра на която нарисува слънце, а лъчите му сочеха към героите, които са го научили на различни добродетели.
Децата споделиха със съучениците си своите диаграми.
Нарисуваха свои съученици, които също притежават някои от тези добродетели, показаха ги и обясниха своя избор.
Използване на метода за целенасочено мислене “Шест мислещи шапки“ на Едуард де Боно
I. Същност на метода на Едуард де Бонo “Шест мислещи шапки”
Според Едуард де Боно мисленето е най-великата човешка способност, но разумният човек никога не бива да бъде удовлетворен от степента, в която владее това най-важно умение. За това той предлага система от методи, които развиват мисленето. Авторът счита, че главната трудност при мисленето е фактът, че мислещият се опитва да прави много неща наведнъж, като в съзнанието му се преплитат едновременно чувства, информация, логика, надежда и творчество. Той предлага проста концепция, която дава възможност на мислещия да прави нещата едно по едно. Използвайки метода “Шест мислещи шапки”, мислещият човек получава и възможността да разделя чувствата от логиката, творчеството от информацията и т.н.
Разяснявайки същността на този метод Едуард де Боно ни кара да си представим, че “нахлупваме” една от шестте мислещи шапки. По този начин се дефинира определен тип мислене.
II. Запознаване на учениците със същността на метода
Методът се използва в часовете по български език и литература за анализиране на литературно произведение. Мисленето с различните шапки се представя като игра с определени правила.
Представяме вариант за използване на метода “Шест мислещи шапки” при изучаването на приказката “Който не работи, не трябва да яде ”. При запознаването с метода “Шест мислещи шапки”, учениците се разделят в групи по 2,3 или 4 участника и изпълняват екипни задачи.
Задача № 1
На учениците се поставя задача да помислят с бялата шапка – "Какви са фактите в приказката?".
Първи етап: Учениците работят с разработени от учителя материали:
Задача № 2
Тази задача изисква използването на червената шапка – децата се поставят на мястото на героите и разказват как се чувстват в различните ситуации.
За да успеят да се справят по-добре със задачата, учениците подготвят драматизация на приказката. След това коментират чувствата на героите. Учениците споделят какви чувства са изпитали, докато са били в ролята на героя.
Мисленето чрез жълтата и черната шапка дава възможност да се погледне от две противоположни страни – оптимистична и песимистична.
Задача № 3
“Сложете” си жълтата шапка – какво е най-доброто, най-полезното, най-позитивното, което се случва в приказката.
Отборите дискутират по зададената тема и след това представят своето мнение пред останалите деца от класа.
Задача № 4
Изразете критичност чрез мислене с черната шапка - смятате ли, че някои от героите не постъпват правилно.
Отборите дискутират по зададената тема и след това представят своето мнение пред останалите деца от класа.
Задача № 5
Да помислим със синята шапка:
Кой дава идеята как семейството да покаже на Галинка, че не са съгласни с нейното държание? Съгласни ли са другите герои с него?
Може ли друг герой да промени ситуацията? С какви действия?
Задача № 6
За мисленето със зелената шапка се отделя повече време, тъй като малките ученици с голям ентусиазъм се опитват да “преработват” приказката, като измислят различни начини за разрешаването на проблемите или създават други истории със същите герои.
Задачата може да бъде индивидуална или екипна.
Като си представите, че мислите със зелената шапка, дайте нови идеи за развитие на случката:
I. Същност на метода на Едуард де Бонo “Шест мислещи шапки”
Според Едуард де Боно мисленето е най-великата човешка способност, но разумният човек никога не бива да бъде удовлетворен от степента, в която владее това най-важно умение. За това той предлага система от методи, които развиват мисленето. Авторът счита, че главната трудност при мисленето е фактът, че мислещият се опитва да прави много неща наведнъж, като в съзнанието му се преплитат едновременно чувства, информация, логика, надежда и творчество. Той предлага проста концепция, която дава възможност на мислещия да прави нещата едно по едно. Използвайки метода “Шест мислещи шапки”, мислещият човек получава и възможността да разделя чувствата от логиката, творчеството от информацията и т.н.
Разяснявайки същността на този метод Едуард де Боно ни кара да си представим, че “нахлупваме” една от шестте мислещи шапки. По този начин се дефинира определен тип мислене.
- Например: като си сложи бялата шапка, от мислещия се изисква неутрално и обективно да представи фактите, цифрите, т.е. информация в натурален вид.
- Червената шапка дава емоционален поглед върху проблема, т.е. дава се израз на чувствата и интуицията.
- Жълтата шапка кара да бъдем позитивни, да погледнем оптимистично на проблемите, да се концентрираме върху ползите, конструктивното мислене и реализирането на идеите.
- С “нахлупването” на черната шапка мислещият би трябвало да си отговори на въпроса “Какво не е наред?”, т.е. трябва да се съсредоточи върху критичната преценка.
- Зелената шапка провокира творческото мислене – изисква целенасочено търсене на нови идеи, представяне на нови концепции и представи, насочва към нови подходи към проблемите.
- Използването на синята шапка означава, че се създава организация на мисловния процес, подбор на поредността за използване на другите шапки.
II. Запознаване на учениците със същността на метода
Методът се използва в часовете по български език и литература за анализиране на литературно произведение. Мисленето с различните шапки се представя като игра с определени правила.
Представяме вариант за използване на метода “Шест мислещи шапки” при изучаването на приказката “Който не работи, не трябва да яде ”. При запознаването с метода “Шест мислещи шапки”, учениците се разделят в групи по 2,3 или 4 участника и изпълняват екипни задачи.
Задача № 1
На учениците се поставя задача да помислят с бялата шапка – "Какви са фактите в приказката?".
Първи етап: Учениците работят с разработени от учителя материали:
- попълват кръстословица с опорните думи от приказката, герои и техните качества според сюжета.
- дискусия: "Кои са героите? Каква информация получаваме за героите и случките с тях?"
- поставяне на липсващи ключови думи от приказката на определени празни места в текста на приказката /за по-детайлно запознаване с фактите/
Задача № 2
Тази задача изисква използването на червената шапка – децата се поставят на мястото на героите и разказват как се чувстват в различните ситуации.
За да успеят да се справят по-добре със задачата, учениците подготвят драматизация на приказката. След това коментират чувствата на героите. Учениците споделят какви чувства са изпитали, докато са били в ролята на героя.
Мисленето чрез жълтата и черната шапка дава възможност да се погледне от две противоположни страни – оптимистична и песимистична.
Задача № 3
“Сложете” си жълтата шапка – какво е най-доброто, най-полезното, най-позитивното, което се случва в приказката.
Отборите дискутират по зададената тема и след това представят своето мнение пред останалите деца от класа.
Задача № 4
Изразете критичност чрез мислене с черната шапка - смятате ли, че някои от героите не постъпват правилно.
Отборите дискутират по зададената тема и след това представят своето мнение пред останалите деца от класа.
Задача № 5
Да помислим със синята шапка:
Кой дава идеята как семейството да покаже на Галинка, че не са съгласни с нейното държание? Съгласни ли са другите герои с него?
Може ли друг герой да промени ситуацията? С какви действия?
Задача № 6
За мисленето със зелената шапка се отделя повече време, тъй като малките ученици с голям ентусиазъм се опитват да “преработват” приказката, като измислят различни начини за разрешаването на проблемите или създават други истории със същите герои.
Задачата може да бъде индивидуална или екипна.
Като си представите, че мислите със зелената шапка, дайте нови идеи за развитие на случката:
- Как семейството и съпругът на мързеливата Галинка да я накара да започне да се труди?
- Предложете друга случка със същите герои.
Ценностите на хората по света /интерактивна задача/
Интерактивни техники за работа в начален етап
Техника: Пресконференция
Цели:
Описание на педагогическа практика по техника "Пресконференция"
Техниката „Пресконференция” е осъществена в часа по български език и литература в 3. клас. Може да се използва в учебните часове по човекът и обществото, като даващите пресконференция са в ролята на историци или археолози; в часовете по човекът и природата, като участници са „еколози, учени, откриватели” и т.н. в зависимост от конкретната тема.
В настоящия експеримент учениците са разделени на две групи: „даващи пресконференция” писатели /четирима ученици/ и „журналисти” /останалите 20 деца от класа/.
Учениците бяха насочени да подготвят свои въпроси към писателите, които ще дадат пресконференцията. Беше поставено изискването въпросите да са кратки, ясни и да се отнасят за работата на писателя. На учениците беше предложено да запишат своите въпроси на малки листчета.
Писателите, които бяха в ролята на даващи пресконференция, трябваше да се стремят да отговарят кратко, ясно и увлекателно на въпросите на журналистите.
Разработването на техниката премина изключително емоционално. Учениците бяха много мотивирани при съставянето на въпросите и наистина се постараха да зададат смислени и интересни въпроси, които впечатлиха и съучениците им.
Писателите се отнесоха сериозно към поставената им задача и се опитваха да влязат в истинската роля на писател, който трябва да обясни процеса на създаване на новото си произведение. Някои от учениците, които споделиха, че мечтаят да станат писатели, вложиха голям ентусиазъм и вдъхновение в упражнението.
Рефлексия: Учениците трябваше да посочат с пръстите на ръката си по скалата от 1 до 5 /пръста/, доколко им е харесала ролята, която са имали. Някои от учениците споделиха, че им се е искало да бъдат в ролята на писателите, т.е. на даващите пресконференцията, защото са искали да споделят своето мнение.
Техника: Пресконференция
Цели:
- Учениците да се насърчават да разсъждават от позицията на някой друг, т.е. да се поставят в роля на реално съществуващи личности;
- да се стимулира развитието на умение за формулиране на въпроси и изказване на кратко и ясно мнение по зададена тема.
- да се развиват умения за толерантност при изслушване на чуждо мнение;
Описание на педагогическа практика по техника "Пресконференция"
Техниката „Пресконференция” е осъществена в часа по български език и литература в 3. клас. Може да се използва в учебните часове по човекът и обществото, като даващите пресконференция са в ролята на историци или археолози; в часовете по човекът и природата, като участници са „еколози, учени, откриватели” и т.н. в зависимост от конкретната тема.
В настоящия експеримент учениците са разделени на две групи: „даващи пресконференция” писатели /четирима ученици/ и „журналисти” /останалите 20 деца от класа/.
Учениците бяха насочени да подготвят свои въпроси към писателите, които ще дадат пресконференцията. Беше поставено изискването въпросите да са кратки, ясни и да се отнасят за работата на писателя. На учениците беше предложено да запишат своите въпроси на малки листчета.
Писателите, които бяха в ролята на даващи пресконференция, трябваше да се стремят да отговарят кратко, ясно и увлекателно на въпросите на журналистите.
Разработването на техниката премина изключително емоционално. Учениците бяха много мотивирани при съставянето на въпросите и наистина се постараха да зададат смислени и интересни въпроси, които впечатлиха и съучениците им.
Писателите се отнесоха сериозно към поставената им задача и се опитваха да влязат в истинската роля на писател, който трябва да обясни процеса на създаване на новото си произведение. Някои от учениците, които споделиха, че мечтаят да станат писатели, вложиха голям ентусиазъм и вдъхновение в упражнението.
Рефлексия: Учениците трябваше да посочат с пръстите на ръката си по скалата от 1 до 5 /пръста/, доколко им е харесала ролята, която са имали. Някои от учениците споделиха, че им се е искало да бъдат в ролята на писателите, т.е. на даващите пресконференцията, защото са искали да споделят своето мнение.
Техника: Прочети с приятел
Цели:
Цели:
- Учениците да се насърчават да четат, споделяйки интересите си с приятел;
- да се стимулира развитието на умение за изразително четене, подбор на любим момент от литературно произведение и обосновка на избора.
- да се развиват умения за разпределяне на роли и отговорности в екипна дейност;
- да се развиват умения за представяне пред останалите деца от класа на произведение по собствен избор.
Описание на педагогическа практика по техника "Прочети с приятел"
Техниката „Прочети с приятел” е подходяща за ученици от 2 до 4 клас. Може да се приложи в часовете по български език и литература, но и в часовете на класа и при други подходящи теми от учебното съдържание свързани с пресъздаването на празнична обредност или исторически моменти в литературата и т.н.
На учениците е поставена задача да се групират по двойки по собствен избор, като се подчертава, че е добре да имат приятелски взаимоотношения, тъй като ще трябва да направят общ избор на любимо свое произведение или откъс от творчеството на Ангел Каралийчев. Разяснява се фактът, че няма ограничения за вида произведение /приказка, разказ, откъс от "Ането", "Тошко Африкански" или друго произведение/. Поставя се изискване за време на представянето - около 5-10 минути, като екипът ще има избор за начина на представяне - изразително четене по роли, по абзаци или по други критерии избрани от двойката.
В часът по български език и литература се организира представяне на избраните откъси пред останалите деца от класа. След представяне на избрания откъс двойката разяснява какви са причините за избора им.
Провежда се кратка дискусия с класа по въпросите: "Харесахте ли откъса?", "Искате ли да прочетете още от тази приказка или разказ?" и т.н.
Тъй като учениците са имали индивидуално задание да подготвят кратка информация за писателя, след представянето се организира презентиране на събраната за писателя информация.
Техниката „Прочети с приятел” е подходяща за ученици от 2 до 4 клас. Може да се приложи в часовете по български език и литература, но и в часовете на класа и при други подходящи теми от учебното съдържание свързани с пресъздаването на празнична обредност или исторически моменти в литературата и т.н.
На учениците е поставена задача да се групират по двойки по собствен избор, като се подчертава, че е добре да имат приятелски взаимоотношения, тъй като ще трябва да направят общ избор на любимо свое произведение или откъс от творчеството на Ангел Каралийчев. Разяснява се фактът, че няма ограничения за вида произведение /приказка, разказ, откъс от "Ането", "Тошко Африкански" или друго произведение/. Поставя се изискване за време на представянето - около 5-10 минути, като екипът ще има избор за начина на представяне - изразително четене по роли, по абзаци или по други критерии избрани от двойката.
В часът по български език и литература се организира представяне на избраните откъси пред останалите деца от класа. След представяне на избрания откъс двойката разяснява какви са причините за избора им.
Провежда се кратка дискусия с класа по въпросите: "Харесахте ли откъса?", "Искате ли да прочетете още от тази приказка или разказ?" и т.н.
Тъй като учениците са имали индивидуално задание да подготвят кратка информация за писателя, след представянето се организира презентиране на събраната за писателя информация.